ДРАГИЯ КОЛЕВ
Легендарният майстор на спорта Драгия Колев Драгиев е роден на 13.12.1927 г. в Нова Загора. Автор е на използваната досега от борците в цял свят Драгиева хватка. Той е един от малкото българи, които дават имена на нови похвати в световния спорт.
За първи път прилага легендарната си хватка на събор, когато се е демонстрирала и борба. След неочакваната победа използва хватката си и на републиканско първенство през 1952 г. в София, където става шампион в категория до 83 кг. Десет години по-късно е републикански шампион в средна категория и му е присъдено званието „майстор на спорта" по свободна борба.
Големият борец понякога е споделял секрета на своята знаменита хватка: „Влизам на противника в краката и неговата реакция естествено е да ме хване през кръста. Тогава аз го хващам за ръцете и като се извъртя на една страна, той пада в мост. Аз съм отгоре му, натискам ребрата и ... умиране има, но спасяване от туш няма. " Драгиевата хватка е патентована през 50-те години на 20-и век, за което авторът й не получава нито парична, нито морална награда.
Драгия Колев е бил 3 години в черноморския флот в Русе. Завършил треньорска школа по борба в Пловдив и е бил треньор в Нова Загора до 1977 г., като преподавал и борба във ВИФ-София. През 1977 г. прекратява активната си състезателна дейност. Награждаван е многократно. През 1952 г. е шампион в категория до 73 кг, през 1955 г. го обявяват за отличник в спортната дейност, а през 1969 г. получава званието „майстор на спорта" по свободна борба.
Умира след кратко боледуване на 11.03.2006 г.

СЕВДА СЕВАН
Севда Севан (Франсухи Кеворк Бахчеджян) е родена на 06.11.1945 г. в гр. Нова Загора. Родителите й сe преселват от Турция след геноцида на арменците през 1915 г. Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като дипломат. От 1994 г. ръководи първото посолство на Република Армения в България. През 2003 г. за тази й дейност й е връчен орден "Стара планина" - първа степен. Севда Севан е автор на стихосбирката "Камък върху камък", книгата с пътеписи "Това е мой дълг" и романа-трилогия: "Родосто, Родосто" (1982), "Някъде на Балканите" (1987) и "Дер Зор" (1993), посветен на съдбата на арменските преселници в края на 19-и и началото на 20-и век, а "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" получава специалната награда за 2005 г. за оформление и полиграфическо изпълнение на Асоциация "Българска книга", както и Националната награда "Константин Константинов" за 2006 г. С "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" Севда Севан печели и Националната награда за детска литература "Петя Караколева" за 2006 г. Умира на 16.05.2009 г.

СТОИЛ ВОЙВОДА
Стоил Иванов ВУЧКОВ (Стоил войвода). Борец за свободата на България по време на турското робство. Роден 1841 г. в семейство на животновъди. Родното му село днес носи неговото име. Учил в килийно училище. Член на Гюргевския БРЦК. Войвода на чета в Сливенския революционен окръг. Загинал на 12.05.1876 г. в сражение.

ДЯДО ВЛАЙЧО
В село Коньово е роден и е живял ясновидеца Дядо Влайчо. Става въпрос за Влайчо Жечев, роден през 1894 година и починал през 1981. Най-голяма слава той получил, когато предрекъл Балканската война. Заради дарбата му да вижда в бъдещето обаче след 9 септември го затворили в Белене. Въпреки мъченията дядо Влайчо помагал и на надзирателите там. Феноменалният лечител е помогнал на много хора в цяла България. След завръщането си от Белене през 1953 г. дядо Влайчо започнал да ходи из страната и да лекува хората. Дарбата му била толкова голяма, че го оприличават на баба Ванга.

Уста Гено Арабаджията - създател на първия български велосипед - 1880 г. с него става и първия велосипедист в България.

Стоил Ивано Учков, а не Вучков. Когато се пише за исторически личности, факти и събития, трябва да се подхожда изключително внимателно.

Ето на и аз от бързане не изписах правилно името Иванов, за което прося извинение.

И тука има грешка. Създава го в 1882 г., това е точно годината на първото Пловдивско изложение-днешния Мострен панаир. Взема назаем пари, за да отиде до Пловдив и види разни технически чудесии. Велосипедът вече е готов и стои окачен над дърводелския тезгях. В същото време новозагорския градско-общински съвет, поради нямане с какво друго да се представи, участва на изложението с две народни носии-мъжка и женска.

Моля да ми простите за сгрешеното име на Стоил Войвода, приемете най-искрените ми извинения!

Хайде, хайде. Това беше съвсем добронамерено. И аз понякога греша, ама то е защото вече явно почвам да давам фира. А иначе-поздравления за темата и за ясната и твърда гражданска позиция по злободневните проблеми.